„Откакто мъжете са сведени до сексуален обект, жените направо са обсебени от хуя им, но когато се любят, те в девет от десет случая забравят, че топките са ерогенна зона. Дали става дума за мастурбация, за проникване или за свирка, от време навреме трябва да ги хванеш с ръка, да ги докоснеш, да ги погалиш или да ги стиснеш по-силно в зависимост от това дали са по-твърди или по-меки. И това е всичко.”
Из “Възможност за остров”, Мишел Уелбек
В една реклама се казваше „нашите пасти са вашите страсти”, бих трансформирала следното лого така – това, което ни предлага художествената литература, е форма на кулинарно майсторство в духовен план. И понеже имаме дразнител - творчеството на френския белетрист Мишел Уелбек (популярно с множеството си сексуални сцени), което вероятно като всяко творчество е плод на лични пасти (жизнени опити за постигане на щастието), то нека се задоволим със страстите, които Уелбек ни предлага.
В двата му преведени у нас романа „Платформата” и „Възможност за остров” откриваме един герой, който - подобно героите на Камю - бяга от сантименталното и винаги се стреми да е единак. Но открваме и един любител на еротиката, за когото идеята за забавление е равносилна на идея за секс. След като телата се опознаят и разкрият един на друг, настъпва летаргия. Вече всички миризми, бенки и извивки са познати и за духа насладата е отминала. Всъщност героите на Уелбек обичат даровете на удобния кокетен свят, в който пребивават, и ако в началото на всеки роман Уелбек приравнява женското с ритъма на разхождаща се вагина, то във финалите липсата на дразнителя с мъркащото котенце (опитвам се да звуча по Уелбекски) превръща света на иначе нетърпящия съмнение в мъжествеността си герой в самотен ад. Уелбек обича да иронизира жените, но чрез безобидните си, макар и хапливи шеги той смачква и мъжката потентност, която, уви, все още е в плен на създаващите усещане за вечност жени със своите тайни и неподвластни на контрол емоции.
Личният живот на Уелбек, даже и ако той не иска да си го признае, оставя следи в творчеството му. Отгледан от баба си (взима нейното име за псевдоним), изоставен от майка си, Уелбек създава в романа си „Елементарни частици” образ на ужасна майка. За последното неговата майка, за която той дълго е парадоксално твърди пред медии,че е мъртва, пише в биографичната си книга, че синът й нищо не разбира от литература. Мадам Люси Секалди обвинява Уелбек, че синовната му обич се измерва единствено в искането на чекове с пари.
Първият брак на Уелбек, разбира се, е неуспешен. В този период (1980-1986) литературните му произведения се посрещат с критическо равнодушие. Уелбек се лекува в психиатрично заведение. След 1998 г., когато се жени повторно неговите творби започват да се радват на интерес и постепенно да разпалват позитивни критически отзиви. В момента Уелбек живее в Испания, слуша фадо и не му липсва буржоазната псевдоизтънченост на Париж.
Ако приравним разсъжденията на Уелбек за връзката между удоволствие и живеене, става ясно, че прекомерното живеене води до изхабяване, а удоволствието до умора, така че вероятно всеки сексуален акт приключва мълчаливо. Аранжиран с цигара, броят вдишвания на дим определят нивото на чувството за принадлежност към битиет о. Битието на еротиката приключва с финала на сексуалното любопитство към тялото на другия. Нежността изчезва бързо след това.
Сексът за Уелбек е гарниран със сцени, достойни за порноиндустрията. Може да бъде жесток, садо-мазохистичен, може да е мълчалив и понякога неулучващ целта на удоволствието (героите му понякога не свършат в синхрон с желанието си за подобен развой на събитията). Както при всеки човек… Но всъщност сексът може да се превърне в ленив навик, ако е лишен от нещо, което превръща и живота в навик. Без чувства, дори и за такъв мачо като Уелбек, пастите - колкото и сладки да изглеждат - не могат да утолят глада за емоции. Без чувства, животът става абсолютно реален. И безвкусен!
